Стоян Стратиев :: Мълчанието, което няма да се превърне в панагюрско злато

Постинг

21.04.2015 14:57 - Мълчанието, което няма да се превърне в панагюрско злато

Автор: stratus Категория: Политика

Прочетен: 1023 Коментари: 0 Гласове:

Един хор няма никакви достойнства, ако не пее. Ако всички мълчат.
Хорът, който мълчи, не е хор.
Когато пееш в хор, ти си един от многото. Нямаш лице.
Лицето ти е едно от многото.
Когато пееш в хор, трябва да пееш, каквото пеят другите.
Не пееш ли с другите, ще обърнат лица към теб (лицата, които нямат) и ще кажат, че пееш фалшиво.
Когато един хорист надигне глас, докато другите мълчат като кукузели, той бива изгонен.
Колегите му не искат да разговарят с него, ръководителят на хора не иска да разговаря с него. Не иска да разговаря с него най-вече г-н министърът на културата.
Министърът разговаря само с кукузелите и ги хвали че пеят като ангели, защото мълчат. Парадокс.
Без коментар какво мислят за 35-те евро командировъчни. Не че мислят друго, но заради един коментар може да останеш без работа. Заради едната смелост да кажеш, че не е честно.
С изгонения хорист не разговаряме и ние. Мълчаливо гледаме как по телевизора министърът обяснява, че представил в Лувъра книгата на Валерия Велева, защото била „последно отпечатаната – топла, топла“, както каза. Не най-добрата, не отличена, не наградена, но...топла, топла. Събитието било добре рекламирано, защото за него писали в десетина големи вестника, включително „Уолстрийт Джърнъл“. Дано и Джордан Белфорд види наследството на траките. Е, на рекламните пана около Лувъра и в тунелите на парижкото метро се рекламират всякакви други изложби, подредени в Лувъра, за българската нито дума, но нищо – нали на Уолстрийт знаят.
Мълчанието ни обаче няма как да вдигне акциите на панагюрското златно съкровище.
Мълчанието на кукузелите и на всички нас е на път да смачка един хорист, който се осмели да говори, преди да пее.
В България мълчанието не е злато.

Нагоре